През последните години България се сблъсква със сериозен проблем в образователната система: значителен брой млади хора се отказват от образованието си, а компаниите изпитват трудности при намирането на квалифицирани кадри.

През учебната 2023/2024 година в България са записани 190 500 студенти в различни нива на висшето образование, включително професионален бакалавър, бакалавър и магистър. Въпреки това, процентът на отпадналите ученици остава висок, особено в малките населени места, където достига до 30%. – https://www.nsi.bg/file/24824/Education2023_08NKATC.pdf

Въпреки усилията за увеличаване на броя на записаните студенти, България продължава да изпитва трудности с привличането на млади хора към висшето образование. През 2023/2024 година броят на записаните студенти е с 13% по-нисък в сравнение с 2018/2019 година. Това намаление се дължи на демографски тенденции и голям дял от учениците, които напускат страната, за да получат образование в чужбина. https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/education2018_sj291x2.pdf?

Младите понякога мислят, че могат да се реализират без допълнително образование, особено ако виждат примери на успешни хора, които са постигнали кариера чрез предприемачество, социални мрежи, таланти в спорта или изкуствата, или просто чрез работа. Това води до нагласата, че училището не е задължително за успех и, че времето и усилията могат да се използват по-практично.

Често този начин на мислене се комбинира с усещането за бърза възвръщаемост – хората искат резултати веднага, а образованието изисква години постоянство. Също така, ако учебната система не показва ясна връзка между знанията и реалния живот, това убеждение се засилва.

Да, социалните мрежи могат да играят роля в това решение. Те често представят „лесния път“ като бърз успех – например, чрез влиятелност, популярност, спонсорства или краткосрочни печалби, без нуждата от формално образование. Младите виждат примери на хора, които печелят пари или получават признание онлайн, и могат да се убедят, че могат да се справят и без училище или университет.

Освен това социалните мрежи често засилват чувството за сравнение и натиск – ако техни връстници печелят пари или внимание онлайн, ученето може да изглежда „бавен и ненужен“ процес. Това подхранва нагласата, че образованието не е задължително за успех, особено ако искат бързи резултати.

Този отказ има последствия и за бизнеса. Компаниите, които наемат неквалифицирани работници, са принудени да инвестират в обучение, да автоматизират процеси или да търсят експерти, за да компенсират липсата на знания. Липсата на квалификация може да забави внедряването на иновации и нови технологии, тъй като служителите не са готови да се адаптират бързо. В същото време добре обучените кадри подпомагат иновациите и развитието на фирмите, което показва колко важно е младите хора да продължават образованието си.

Но как липсата на знание пречи на кандидатите да намерят по-добри работни условия и да повишат стандарта си на живот :

Ограничен достъп до квалифицирани позиции

• Работодателите поставят като минимално изискване средно или висше образование.
• Кандидати без диплома или с ниска квалификация обикновено остават извън конкуренцията за по-добре платените позиции.
• Те са принудени да приемат временна, сезонна или нископлатена работа.

Ниска конкурентоспособност на пазара на труда

• Липсата на знания ограничава възможностите за преквалификация или навлизане в нови, по-високоплатени сектори (например ИТ, финанси, инженерни професии).
• Това поставя такива кандидати в „капана на ниските доходи“ – работят евтино, без перспектива за развитие.

Ограничен кариерен растеж

• Дори когато започнат работа, липсата на знания пречи на израстването в йерархията.
• Висшите позиции изискват управленски умения, аналитично мислене и понякога специализирани сертификати – недостъпни за хора без образование.

Нисък стандарт на живот в дългосрочен план

• По-ниските доходи означават ограничен достъп до здравеопазване, образование за децата и социални придобивки.
• Така се формира порочен кръг: липсата на знание води до ниски доходи, а ниските доходи правят още по-трудно придобиването на нови знания и умения.

За да се справят успешно в бързо променящия се свят, младите хора трябва да бъдат адаптивни – да усвояват нови знания и умения, да се учат от опита и да се подготвят за различни професионални предизвикателства. Компаниите също се нуждаят от гъвкави и обучени кадри и да останат конкурентоспособни. Само, чрез постоянство, любопитство и готовност за промяна образованието и работата могат да се превърнат в средство за личен и обществен успех.